Дори не усетих как станах невидима. Никога не съм живяла в приказка, за да се случи това от раз, с вълшебство, но все пак се случи. Може би е било процес, но не съм усетила, което практически го прави същото това "щракване с пръсти", което магически променя реалностите. Никой не е изричал смешното "абракадабра" зад гърба ми или поне аз не съм чула, но изведнъж се озовах в странен свят, нямащ нищо общо с началните ми представи и опитности за него. Чудесно, би си казал някой, който лелее да е откривател, да скача с бънджи или да си причинява ред други такива неудобства, но аз?! Аз си исках утъпканите пътища, топлото безхаберие за утрешния ден, изглеждащ задълго подреден (поне да изглежда), да вървя по познати улици, като не се налага да броя стъпките си, защото автоматично и безмисловно винаги стигам там, където трябва. Или пък, ако съм по някакви нови места, това да не е свързано с истинската изненада, шокова - добра или лоша, а да е с леко престорено възхищение от новото, непознатото, което, всъщност, е нещо старо, повторено по разкрасен начин. Имах и имам склонността да виждам скелета на нещата и затова винаги си оставах малко иронична и самоиронична, когато се срещах с възхитителните неща на съвремието си, както и със старите паметници на човешката слава. Чудеса?! Истинските чудеса предстояха и те нямаха нищо общо с грандизоността или с нароченото от човеците за свято-ст, което сме свикнали да канонизираме, всеобщо или за себе си, бързо или без време. В моята душа това не се случваше често, което е или наказание, или дар, не съм разбрала още. Ако има нещо, с което Бог ме е възнаградил, е тази тъжна дарба да не се възхищавам. Сигурно затова постоянно и с успех Той ме разгражда, помага ми непрестанно в това, а и аз на на свой ред Му помагам още повече.
Ето, днес отварям електронната си поща и оттам пак зее приветливата за мен констатация "В момента сте невидими!". Слава богу, бих казала, отгръщайки нова страница от книгата, която пиша всеки ден и която няма как да бъде прочетена, защото мастилото и не може да бъде проявено по никакъв начин. Ако ви се струва, че сега я пиша, лъжете се. Аз само я превеждам на езика, с който съм се научила да боравя, а повярвайте ми, аз още почти нищо не съм научила. Оставям на вашите добри умения за съграждане света наоколо.
Ако ви е приятно подобно занимание, понякога може да го правите и заедно с мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар