Живея. Просто връщам жеста
на своя истински Създател.
От чувства нечии съм ресто
и грижа на добър приятел.
Сама на себе си съм грижа.
Благословия е, ми спомняш,
по хоризонта да се движа
за капчица вода във стомна.
Да се издигам до хамалин
покрай небесните хамбари.
Да се гладувам до премала,
жарта да съм за нестинари.
В подобна сгода с Битието
накрая себе си да срещна.
Сред падналите от небето
с тебе да съм двойно грешна,
откакто Господ те проводи
в душата ми - безлюдна шатра.
Около нея - все безводие
и мрат миражи безвъзвратно
като осъмнал нощен блясък.
И пленник бях на тази жажда
да виждам в камъните пясък,
безпътна с път да се ограждам.
Номадите на любовта ми още
илюзията на света разбират.
В свенливите очи на нощите
се раждат, след като умират.
А денем пак сноват начало,
в което ти си златна нишка.
И слънце в мен е дотърчало,
тъче те с ангелски въздишки!
Но от възторзи не забравям,
че ти си своя сън, аз - своя,
че в сухотата мога да се давя,
а да изплувам с теб в прибоя,
прелял с онази обич свише.
Ако си ми прошка за оттатък,
у мене Бог ще те подпише
с огромен пръстов отпечатък.
Тюууу, докато ти открия блога, що зор видях. Вход през оная картинка не се получи(.
ОтговорИзтриванеЧестито!
Да го изпълниш със задушевности(не се съмнявам)!
Не се съмнявай в моите за-душевности:)
ОтговорИзтриванеВсъщност, целта ми е малко по-друга. Тук ми се ще да пиша неща, които иначе не бих написала. Смятай за какво иде реч;)) Едва ли само за компромис с качеството, за което моля да ме извините, но по-скоро за дълг към мисли, които ме съставят, но не съм позволила да видят бял свят. Нещо такова.. Дано има читатели, които да ме издържат такава:))