Не съм се прояснявала до сняг
насред аршините на свободата.
Един отвързан кон измерва в бяг
пределите от тук та до оттатък.
Припявам в слънце, но на сън.
Сега не е за музика сезонът.
А свободата ме е дебнала отвън
и, ето, цял галоп коне ме гонят.
Избирам си най-дивите, напук,
раздиплени в очите на представа,
в която се събужда всеки звук
до другия, но в музиката не остава.
И трополи, и трополи, и трополи
в любовните закани на сърцето.
С една снежинка хлад ще го боли,
жигосано с предишното отнето.
Не съм се прояснявала до сняг,
но времето за сняг заби копита
сред сладостния ми душевен бяг-
от нищо да не искам да опитам.
