"Човешките венци са грозни артефакти под небето." - Уfff
Знам, безвенечна ми е любовта
и твърде крехък ореолът И.
Постлах И с верността, но тя
не я превърна в своя пролет.
Запролети се в порива си плах,
тъй сякаш в него се смущава
и сякаш че изпитва силен страх
да бъде влюбена, да обещава.
По-странно развенчаване, уви,
не е отглеждала у мен отдавна.
Раста на тежки трънени венци
огромни от любов без давност.
Ни случена, ни бивша, ни сега.
Надявам се, че вечно е реална.
Но ми е тъй студено на снега,
а да обичам с ласки е банално.
Отхвърлила ме би сама и тя...
Така я знам, смутена и чепата.
С един надменен гарван долетя
и ми изграчи думи, на приятел.
А после ми изплете груб венец
от свои неналюбени признания.
От горе ми се сипе тих снежец
да защити сърцето от познание,
да му спести печал, да му спести
и истини от тръни по-бодливи.
А за лъжите кой ще И прости?!
Навярно думите били немислостиви.
